Тази седмица нашите ментори разказаха на учениците от програмата Teenovator какво е “Зона на комфорт” и им показаха различни начини как да излязат от нея. Днес аз ще ви споделя три от тях, с които помогнах на себе си.
Но първо – Какво е това нещо “Зона на Комфорт”?! Замисляли ли сте се някога? Нека ви разкажа малко повече.
Зоната на комфорт е онова уютно, топло и спокойно място, на което се намираме в душата си. В тази зона всичко ни е познато и всичко, което правим е без да се замисляме или полагаме усилия. Тук ние не правим нищо, което да ни предизвика.
Все пак все някога ще дойде момент, в който ще си помислим за промяна и тогава идва “Зоната на Страха”. Аз я наричам зоната на Оправданията – “Ще започна от утре!” ми е любимо, защото “утре” така и не идва. Неуверени сме и се влияем от чуждото мнение без да осъзнаваме, че всъщност Страха е най-голямата ни спирачка за развитие и действие. Понякога, за да полетиш, първо трябва да паднеш! Аз също съм в зоната на страха, но осъзнах, че трябва да се науча, когато объркам нещо да търся хиляди нови начини, за да го направя, а не да се отказвам, защото “не мога”. И така влязох в “Зоната на Ученето”
Това е зоната, в която се изправям пред предизвикателствата, уча се и се боря с вътрешните си страхове и гласове. Придобивам нови умения и разширявам хоризонта си. Тук най-големите ми оръжия са мотивацията и самодисциплината.
И така стигнах до “Зоната на Растеж” – където мога да превърна и най – слабите си качества, в най – голямата си сила! Знам, че мога да бъда начинаеща и да се развивам като пречупвам нагласите си и преборвам страховете си. Искам да се развивам, да успявам и всеки ден да бъда по – добро Аз от предния ден.
А ето и няколко лесни начина за излизане от комфортната зона.
- Започни да общуваш с другите хора.
Аз съм майка на 2 годишно момче и имах период, в който единствените ми разговори бяха с други майки, предполагам някои от вас ме разбират. А също съм човек, който е активен, спортува и се грижи за здравето си, но и това не ми беше достатъчно. Тогава започнах като представител на мултилевел бизнес с идеята да се развивам и да се изкачвам по стълбицата – куражът не ми достигна… Но пък чрез този бизнес се запознах с много дейни хора и започнах да общувам с тях. Ама наистина да ОБЩУВАМ. Попивах като гъба всичко, което ми говореха и наблюдавах всичко, което правеха и не спирах да задавам въпроси – и до ден днешен е така всъщност. Новото ми обкръжение постоянно ми поставя малки предизвикателства и така ми помага да израствам като човек. И не забравяй – няма глупав въпрос, освен незададения!
- Попитай себе си..
Разпитай се, анализирай мислите и страховете си, попитай себе си “Какво наистина ме спира?” и отговори с душата си – първото, което ти хрумне най-вероятно ще е “Страх ме е”.
С началото на следващата година, започвам да работя на ново място, синът ми започва да ходи на градина и цялото ми ежедневие ще се преобърне на 180 градуса – това ме плаши адски много, признавам си! Бях на косъм да се откажа няколко пъти, защото търсех чужди мнения (и под такива не разбирайте на съседката или магазинерката, исках мненията на най-близките ми хора) и си измислях всякакви оправдания, изтъквах всякакви прични защо НЕ трябва да започна. Сега, когато признах, че просто ме е страх от новото начало започнах да го приемам. И не забравяй – няма нищо лошо в това да растем и духовно и умствено и материално дори, а не само на височина и възраст!
- Прави това, което обичаш.
Какво клише, а? Но е самата истина! Обичаш да танцуваш, да пееш – пусни силна музика и се развихри. Нямаш време ли?! – Добре дошъл в зоната на Оправданията 🙂 Превърни готвенето, чистенето или пътуването до работа в музикална фиеста. Скочи с бънджи. Скочи с парашут. Смей се силно. Започни йога. Довърши онази книга, която започна и все не намираш време да я приключиш. Искаш да се храниш здравословно – какво те спира?! Пътувай – без посока или със, ти решаваш.
“Изтанцувай го тоя живот, човече! И без друго е колкото един блус.” Ивайло Диманов